Заявки за участие в първия турнир подават федерациите на 17 страни. Съгласно жребия отборите на Чехословакия и на Ейре се срещат в квалификационен мач. Следват осмина и четвъртфинали, в които се играе по двойки при разменено домакинство. Съперниците се определят по жребий. Финалният турнир се организира от 6 до 10 юли 1960 г. във Франция под името Купа „Анри Делоне“ и включва полуфинали, мач за трето място и финал.

Квалификация
Чехословакия – Ейре – 4:0 и 0:2

Осминафинали
СССР – Унгария 3:1 и 1:0
Франция – Гърция 7:1 и 1:1
Румъния – Турция 3:0 и 0:2
Австрия – Норвегия 1:0 и 5:2
Югославия – България 2:0 и 1:1
Португалия- ГДР – 2:0 и 3:2
Испания - Полша 4:2 и 3:0
Чехословакия - Дания 2:2 и 5:1

Четвъртфинали
СССР - Испания - служебна победа за СССР /испанците се отказват/
Франция - Австрия 5:2 и 4:2
Португалия - Югославия 2:1 и 1:5
Чехословакия - Румъния 2:0 и 3:0

ФИНАЛЕН ТУРНИР
Полуфинали
6 юли 1960 г. в Париж - Югославия - Франция 5:4
6 юли 1960 г. в Марсилия - СССР - Чехословакия 3:0

За трето място
9 юли 1960 г. в Марсилия - Чехословакия - Франция 2:0

Финал
10 юли 1960 г. в Париж - „Парк де Пренс" /17 966 зрители/ - СССР - Югославия 2:1 - след продължения /1:1/

Главен съдия: Елис /Анг/
Голмайстори: 0:1 Галич /41/, 1:1 Метревели /49/, 2:1 Понеделник /113/

Състави:
СССР: Яшин, Чохели, Масльонкин, Крутиков, Войнов, Нето, Метревели, Иванов, Понеделник, Бубукин, Месхи

Югославия:Шошкич, Дуркович, Юсуфи, Жанетич, Перушич, Миладинович, Шекуларац, Йеркович, Галич, Матуш, Костич.

ГОЛМАЙСТОРИТЕ във финалния турнир: Иванов и Понеделник /СССР/, Йот /Фр/, Галич и Йеркович /Юг/ - с по 2 гола.

ЛЕГЕНДИТЕ:
За герой на Първото европейско първенство е определен Лев Яшин - всепризнатият „вратар" №1 на столетието, чиято слава се носеше като легенда по терените на всички континенти, а името му се свързва с най-ярките футболни събития в СССР, в Европа и в света като символ на феноменално вратарско изкуство.
Яшин облича за първи път фланелката с №1 на Динамо /Москва/ в далечната 1949 г. За последен път излиза на терена на 27 май 1971 г. на cт. „Ленин" в бенефисен мач, организиран в негова чест, между сборен отбор на света и състава на Динамо - клуба, който никога не е напускал. В дългата си състезателна кариера Яшин има общо 813 мача, от които 326 за първенство. В шампионатите на СССР той остава недостижим с един фантастичен рекорд - 6 допуснати гола в 27 мача през 1963 г.! И с основание може да съперничи на своя знаменит колега Пеле, който пък е ненадминат стрелец и голмайстор. Защото ако за Пеле се мери с „аршина" на точните попадения, на другия полюс с право стои Яшин - вратарят с най-малко допуснати голове... В сборния отбор на СССР е играл 78 мача. Участва в четири Световни първенства /1958, 1962, 1966, 1970 г./. Олимпийски шампион /през 1956 г./, европейски шампион /1960/ и вицешампион /1964/. Многократно е включван в отборите на ФИФА u на УЕФА, обявен за Футболист №1 на Европа за 1963-а. Това е само част от богатата спортна биография на знаменития вратар.
През 1990 г. след кратко боледуване Яшин почина в една московска болница. Трийсет години преди това по повод на финалния мач от Евро'60 френската преса не пести суперлативите си за вратаря на века:
„Льо Паризиен": „Брилянтна игра. Въпреки дъжда зрителите бяха готови да паднат на колене и да се молят мачът да продължи с още 120 минути."
"Пари жур": „Мач, който се вижда веднъж на 20 години."
"Л'Екип": „Футболна приказка с един добър великан - Яшин."
"Франс футбол": „От този финал ще запомним блясъка на Яшин и главата на Понеделник. На 10 юли 1960 г. в Париж бе тържествено коронясан Негово величество Лев Първи."

Игор Нето - един om най-добрите футболисти в историята на съветския футбол. Многократен шампион на СССР с отбора на Спартак /Москва/. Има 57 участия в сборния отбор и е негов капитан /1954-1963/. През този период съветският футбол постига едни от най-ярките си успехи: печели златни олимпийски медали от Мелбърн'56, става европейски шампион /1960/, участва в Световните първенства /1958, 1962/. Нето се отличава с фин и техничен дрибъл, той е отличен организатор на играта, умее да вижда всичко на терена, да намира оригинални решения.


Йозеф Масопуст е един от най-добритe футболисти в историята на чехословашкия футбол. Той е не само голям футболист, но и голяма личност. Конструктор от нов тип за своето време. Как ли не е наричан: диригент, мотор, футболен генерал... Многократен шампион на Чехословакия с пражкия Дукла /1953, 1956, 1958, 1961-1964, 1966/. Вицешампион на Световното първенство в Чили /1962/ и бронзов медалист на Европейското първенство /1960/. Масопуст е коронясан за футболист №1 на Европа за 1962 г. След 63 мача в отбора на Чехословакия /1954-1966/, след блестяща кариера и в Дукла - отбор, на който носи слава, след забележително състезателно дълголетие /повече от две десетилетия/ Масопуст слиза с достойнство от голямата сцена и се отдава на треньорската професия.

Драгослав Шекуларац или както всички го наричат Шеки е легендата на югославския футбол. Роден е през 1937 г. Играч на Цървена звезда /1951-1964/, ОФК Београд, Мюнхен 1860 и Карлсруе /Германия/, Сейнт Луис /САЩ/ и Санта Фе /Колумбия/. В националния отбор на Югославия има 40 мача в периода 1956-1966. Участник в две Световни първенства /1958, 1962/. Сребърен медалист от Олимпийските игри /1956/ и от Европейското първенство /1960/. Един от най-техничните футболисти в историята на югославския футбол. С отличен поглед върху играта, но често увличащ се и в индивидуални акции. След края на състезателната си кариера става треньор.