След двата турнира за Купата Анри Делони или Купата на европейските нации УЕФА решава да трансформира тези състезания в Европейски първенства. За участие се записват отборите на 31 страни, които са разпределени в осем квалификационни групи. Играят се по два мача при разменено гостуване. Само отборите, заели първите места в групите, продължават за четвъртфиналите /по два мача при разменено домакинство/. Победителите се класират за финалната фаза /полуфинали, мач за третото място и финал/, домакин на която е Италия /от 5 юни до 10 юни/

ЧЕТВЪРТФИНАЛИ
Англия - Испания 1:0 и 2:1
Югославия - Франция 5:1 и 1:1
България - Италия 3:2 и 0:2
Унгария – СССР 2:0 и 0:3

ПОЛУФИНАЛИ
5 юни 1968 г. във Флоренция - Югославия – Англия 1:0
5 юни 1968 г. в Неапол - Италия - СССР – 0:0
/отборът на Италия се класира с жребий/

ЗА ТРЕТО МЯСТО
8 юни 1968 г. в Неапол - Англия - СССР 2:0

ФИНАЛ
8 юни 1968 г. в Рим - Олимпийски стадион /85 000 зрители/ Италия - Югославия 1:1 /след продължения/
Главен съдия: Дийнст /Швейцария/
Голмайстори: 0:1 Джаич /39/, 1:1 Доменгини /80/
СЪСТАВИ
Италия: Дзоф, Бургнич, Факети, Ферини, Гуарнери, Кастано, Доменгини, Юлиано, Анастази, Лодети, Прати.
Югославия: Пантелич, Фазлагич, Дамянович, Павлович, Паунович, Холцер, Петрович, Тривич, Мусемич, АчимоВич, Джаич.

ФИНАЛ - ПРЕИГРАВАНЕ 10 юни 1968 г. в Рим - Олимпийски стадион /50 000 зрители/ Италия - Югославия 2:0
Главен съдия: Ортис де Мендивил /Испания/
Голмайстори: 1:0 Рива /12/, 2:0 Анастази /31/

СЪСТАВИ
Италия: Дзоф, Бургнич, Факети, Розато, Гуарнери, Салвадоре, Доменгини, Мацола, Анастази, Де Систи, Рива
Югославия: Пантелич, фазлагич, Дамянович, Павлович, Паунович, Холцер, Хосич, Тривич, Мусемич, Ачимович, Джаич

Голмайстор във финалния турнир – Джаич /Юг/ - 2 гола

ЛЕГЕНДИТЕ
Драган Джаич - един от най-добрите играчи в историята на югославския футбол, става голмайстор на Третото европейско първенство. Състезател на Цървена звезда /Белград/ - 1963-1974, 1978, с 590 мача и 287 гола, и на Бастиа /Франция/ - 1975-1977. Футболист №1 на Югославия /1966-1970/. Има 85 мача в националния отбор /1964-1977/ с 23 гола. Фин техник и превъзходен дрибльор, Джаич е най-силното ляво крило на Европа през 70-те години. Звездата му изгрява на Европейското първенство през 1968 г. Зрителите са поразени от играта му по време на полуфиналната среща с Англия /1:0/. С майсторски гол класира Югославия финала и става героят на първия финален мач. Същата година той е посочен на трето място в анкетата на „Франс футбол" за футболист №1 в Европа. Голямото си признание обаче получава отвъд Океана - в едно бразилско списание той е обявен най-добрия в света.

Специалистите са затруднени да посочат най-добрия футболист на Третото европейско първенство и все пак дават предпочитанията си на капитана на „адзурите" Джачинто Факети. Наричат го революционер във футбола, но това не е съвсем точно. „Революцията", която даде право на защитниците да атакуват и да правят голове, бе извършена още преди името му да придобие популярност. Левият защитник на Интер u на Скуадра адзура само доразви тази тенденция и днес служи за модел на всички. Надарен с прекрасни физически качества /ръст - 186 см, тегло - 85 кг/, Факети е атлет в буквалния смисъл на думата. Неговите съученици от колежа си спомнят как пробягвал 80 м за 8,8 сек. Голямата му бързина и тънкото му чувство да подбира момента за атака му дава възможност да излита неочаквано напред между противниковите защитници. Там, пред отсрещната врата, в действията на Факети няма и помен от оная неувереност и плахост, която е характерна за повечето бранители, озовали се в несвойствена за тях зона. Тогава Факети е в стихията си. Със същото настървение и съсредоточеност, с които изпълнява защитните си функции, той стреля или търси комбинация с партньорите си. На реализаторските му качества могат да завидят доста нападатели. В това отношение Джачинто е идеален пример за универсален играч. Многократен шампион на Италия с 475 мача, в които е вкарал 59 гола. Носител на КЕШ /1964, 1965/ и на Междуконтиненталната купа /1964, 1965/ с отбора на Интер. В националния отбор има 94 мача. Участник в три Световни първенства /1966, 1970, 1974/. Обявен за футболист № 1 на Италия за 1968 г.

Луиджи Рива - наричан Краля на Сардиния, „машина за голове" и страшилище за вратарите, той е сред най-добрите голмайстори на Италия за всички времена. Притежава силен спринт, мощен дрибъл. Известен е с ударите си с глава и разбира се, с бомбения си шут с левия крак. Играч на Каляри /1964-1976/. Многократен голмайстор на първенството. Изиграл е 338 мача, в които е вкарал 193 гола. В Скуадра адзура има 43 мача с 35 гола - рекорд! През 1967 и 1970 г. е обявен за футболист №1 на Италия. Световен вицешампион /1970/ и европейски шампион /1968/.

Сандро Мацола e роден през 1942 г. Едва навършил 6 години, го сполетява голямо нещастие. Баща му Валентино Мацола, един от-най-добрите футболисти на Италия през 40-те години, загива заедно с целия отбор на Торино в самолетна катастрофа на 4 май 1949 г. на връщане от Лисабон. Както казват, кръвта вода не става и въпреки съпротивата на майка си, Сандро поема по пътя на баща си. След юношеския отбор на Интер за кратко пребивава в Милан и се връща отново при черно-сините. За 16 сезона в Интер активът му на футболист е внушителен: 418 мача, 117 гола. Многократен шампион на Италия, носител на КЕШ и на Междуконтиненталната купа /1964, 1965/. В националния отбор има 70 участия и 22 гола. Дебютът му е на 12 май 1963 г. срещу Бразилия /3:0/, последният му мач е на 23 юни 1974 г. срещу Полша Участник в три Световни първенства /1966, l970, 1974/, Европейски шампион през 1968 г. и световен вицешампион през 1970-а.

Източник: Енциклопедия Шампиони, издание на БТА от 2000 г.