В Четвъртото европейско първенство участват отборите на 32 страни, разпределени в осем квалификационни групи. Малко са успелите да преминат през първото сито, тъй като регламентът предвижда само осем коридора към четвъртфиналите, където се играят по два мача при разменено гостуване. Победителите в четвъртфиналите продължават борбата във финалния турнир в Белгия /от 14 юни до 18 юни/.
Отборът на ФРГ е най-силният през 1972 г. Без загубен мач той завоюва шампионската титла. Но Бундестимът прави впечатление не толкова с постигнатите резултати, колкото с играта си, с майсторската интерпретация и с модерната стратегия на треньора Хелмут Шьон, осъществявана от всички състезатели с безупречна синхронност и тактическа дисциплина. Сред тях особено се открояват капитанът Бекенбауер, диспечерът Нетцер, стрелецът Мюлер - и тримата единодушно класирани на първите три места в анкетата на „Франс футбол“ за най-добрите футболисти на 1972 г.

ЧЕТВЪРТФИНАЛИ
Унгария - Румъния 1:1, 2:2 и 2:1
Англия - ФРГ 0:0 и 1:3
Италия - Белгия 0:0 и 1:2
Югославия - СССР 0:0 и 0:3

ПОЛУФИНАЛИ
14 юни 1972 8. в Антверпен - ФРГ - Белгия 2:1
14 юни 1972 г. в Брюксел - СССР - Унгария 1:0

ЗА ТРЕТО МЯСТО
17 юни 1972 г. 8 Брюксел - Белгия - Унгария 2:1

ФИНАЛ
18 юни 1972 г. в Брюксел - стадион „Хейзел" /55 000 зрители/ - ФРГ - СССР 3:0
Главен съдия: Маршал /Австрия/
Голмайстори: 1:0 Мюлер /27/, 2:0 Вимер /52/, 3:0 Мюлер /58/
СЪСТАВИ ФРГ: Майер, Хьотгес, Шварценбек, Бекенбауер. Брайтнер, Хьонес, Вимер, Нетцер, Хайнкес, Г. Мюлер. Кремерс
СССР: Рудаков, Дзодзуашвили, Хурцилава. Каплични, Истомин, Колотов, Троижин, Конков /Долматов/, Байдачни. Банишевски /Козинкевич/, Онишченко

Голмайстор във финалния турнир: Г. Мюлер /ФРГ/ - 4 гола.

ЛЕГЕНДИТЕ
Герд Мюлер - за него казват, че е футболист, какъвто се ражда веднъж на 100 години. Многократен шампион на ФРГ, носител на КЕШ /1974, 1975, 1976/ и на КНК /1967/. Седем пъти е голмайстор в Бундеслигата /с 365 гола в 427 мача/. Два пъти печели „Златната обувка" /1970 г. - с 38 гола, и 1972 - с 40 гола/. През 1970 г. е обявен и за футболист №1 на Европа /получава „Златната топка"/. В националния отбор има 62 мача и 68 гола. Световен шампион /1974/ и европейски шампион /1972/, бронзов медалист на Световното първенство през 1970 г.
Неугледната му фигура, която предизвиква смях по време на първата му тренировка в Мюнхен, се оказва неговото най-голямо предимство. Невероятно здравите крака на Герд Мюлер и ниският център на тежестта му помагат да запази равновесие и в най-острите схватки със защитниците, които обикновено го превъзхождат и по ръст, и по тегло. Точно тази особена физическа характеристика му дава възможност да нанася удари в движение, да стреля без обработване на топката от всички положения и с всякаква скорост. А за силата му се разказват легенди.
Специалистите са затруднени, когато трябва да определят най-добрия футболист на Евро '72. Номинираните са двама, Бекенбауер и Нетцер. И все пак везните натежават в полза на Гюнтер Нетцер.

Франц Бекенбауер или „Кайзер Франц“ е сред най-великите личности в световния футбол. В началото кариерата си той действа в средата на терена, обича да гради играта на отбора и сам да завършва атаките му. Притежава всички качества за тази роля - безупречен пас, отличен удар и прекрасен поглед върху целия терен. По стечение на обстоятелствата е изпратен по-назад и става „метач". Той изпълнява безупречно тази „длъжност", защото тя му допада. За талантливия футболист не е трудно да се справи със специфичните изисквания. Но в подходящия момент винаги тръгва напред, участва в комбинациите, а често и сам ги довежда докрай. Бекенбауер показва, че и централният защитник може да изглежда елегантно, да играе с лекота, без да търси пряко съприкосновение със съперника. Той разчупва шаблоните на миналото и прави нова интерпретация на понятието „метач", чиято роля дотогава е омаловажавана. Във футбола Бекенбауер постигна всичко. Световен шампион /1974/ и като треньор /1990/, вицешампион /1966/, бронзов медалист /1970/, европейски шампион /1972/ и вицешампион /1976/. Три пъти поред /1974, 1975, 1976/ е носител на КЕШ, на КНК /1967/ и на Между-континенталната купа /1976/. Пет пъти е футболист №1 и веднъж спортист №1 на ФРГ. Два пъти е носител на „Златната топка" /1972, 1976/. В Бундестима има 103 мача /1965-1977/ и 14 гола.

Източник: Енциклопедия „Шампиони“, издание на БТА от 2000 година