В Шестото европейско първенство по футбол участват отборите на 31 страни, разпределени в седем квалификационни групи. Италия като домакин на финалите се класира направо. Във финалния етап на шампионата /от 11 до 22 юни/ за първи път се възприема формулата с осем участващи отбора, разделени в две групи. Победителите в групите играят на финал, заелите вторите места спорят за третото място.

ФИНАЛЕН ТУРНИР

ПЪРВА ГРУПА
11 юни 1980 г. в Рим - Чехословакия-ФРГ 0:1
11 юни 1980 г. в Неапол - Холандия – Гърция 1:0
14 юни 1980 г. в Неапол - ФРГ - Холандия 3:2
14 юни 1980 г. в Рим - Чехословакия – Гърция 3:1
17 юни 1980 г. в Милано - Холандия - Чехословакия 1:1
17 юни 1980 г. в Торино - ФРГ - Гърция 0:0

Крайно класиране
1. ФРГ – 5 т.
2. Чехословакия – 3 т.
3. Холандия – 3 т.
4. Гърция – 1 т.

ВТОРА ГРУПА
12 юни 1980 г. в Торино - Белгия - Англия 1:1
12 юни 1980 г. в Милано - Испания - Италия 0:0
15 юни 1980 г. в Милано - Белгия - Испания 2:1
15 юни 1980 г. в Торино - Италия - Англия 1:0
18 юни 1980 г. в Неапол - Англия - Испания 2:1
18 юни 1980 г. в Рим - Италия - Белгия 0:0

Крайно класиране
1. Белгия – 4 т.
2. Италия – 4 т.
3. Англия – 3 т.
4. Испания – 1 т.

ЗА ТРЕТО МЯСТО
21 юни 1980 г. в Рим - Чехословакия - Италия 1:1 - след продължения /1:1/ и дузпи 9:8

ФИНАЛ
22 юни 1980 г. в Рим - стадион „Олимпико" /50 000/ ФРГ - Белгия 2:1
Главен съдия: Райня /Румъния/
Голмайстори: 1:0 Хрубеш /10/, 1:1 Вандерейкен /72/, 2:1 Хрубеш /88/
СЪСТАВИ
ФРГ: Шумахер, Щилике, Калтц, К.Х. Фьорстер, Бригел /Кулман/, Дити, Шустер, X. Мюлер, Румениге, Хрубеш, Алофс.
Белгия: Пфаф, Меус, Геретс, Милекамп, Ренкен, Колс, Вандерейкен, Ван Мьор, Моменс /Верхейен/, Ван дер Елст, Кулеманс.
Голмайстор във финалния турнир: К. Алофс /ФРГ/ - 3 гола.

ЛЕГЕНДИТЕ
Хорст Хрубеш - звездният му миг в Шестото европейско първенство е финалният мач с Белгия. Той отбелязва и двата гола за отбора си и ФРГ за втори път е европейски шампион. Заради изключителната му игра на „втория етаж" го кръщават „стоманената глава на Бундеслигата". С ръст 192 см. и с тегло 90 кг., той е трудно удържим в атака. Поради не особено привлекателната му външност съотборниците му го целуват само при много важни голове. Добродушният гигант изобщо не обръща внимание на подигравките. След като напуска Хамбургер Шпортферайн, Хрубеш облича фланелката на белгийския Стандард /Лиеж/. Приключвайки състезателната си дейност, става треньор на втородивизионни отбори.



Звездата на Бернд Шустер, наричан „демон с ангелско лице", изгрява на Евро'80. 20-годишният полузащитник от Кьолн е откритие на знаменития треньор Вайсвалер. Конфликтният Шустер е един от големите таланти на германския футбол. Той е непредсказуем в действията си както на терена, така и извън него. А колкото до личния си живот, той не допуска никого в него. Има труден характер, рядко се усмихва. За Бернд скандалът е начин на живот. Винаги воюва с някого за нещо... С поведението си извън стадиона Шустер напълно потвърждава прозвището си „демон с ангелско лице". В играта се отличава с изключителна техника, с точни до милиметър пасове, стреля мощно и с двата крака, скача и бяга като истински атлет. В националния отбор има 21 мача. Дебют - на 22.05.1979 г. срещу Ейре /3:1/, последен мач - на 29.02.1984 г. срещу Белгия /1:0/. Поради конфликт с треньорите на националния отбор до края на кариерата си не играе с националната фланелка. Веднага след Евро'80 Шустер подписва договор с Барселона за 2 милиона долара. Следва бурен осемгодишен период на разправии с ръководството и с треньорите. И когато през 1988 г. той преминава в Реал /Мадрид/, не се знае кой остава по-доволен - президентът на Барса - Нунес, или самият футболист. И все пак през осемте години като играч с екипа на Барселона Шустер има един верен приятел - темпераментната каталунска публика, която се наслаждава на неподражаемото му майсторство и горещо го аплодира. След като капризният и своенравен западногерманец напуска Барселона, трибуните на стадион „Камп Hoy" оредяват. След Реал преминава в Атлетико /Мадрид/. Завършва кариерата си в Байер /Леверкузен/. Многобройните му конфликти с треньорите Юп Дервал, Удо Латек, Сесар-Луис Меноти, Тери Венейбълс и Франц Бекенбауер го принуждават често да сменя отборите си, но навсякъде умелият плеймейкър е любимец на публиката.
Клаус Алофс играе в Дюселдорф /1970-1975/, Фортуна - Дюселдорф /1975-1981/, Кьолн, Олимпик, Бордо, Вердер. Има 313 мача в Бундеслигата със 145 гола. Голмайстор за сезона 1978/79 г. - с 22 гола, и за 1984/85 г. - с 26 гола. В националния отбор има 47 участия с 15 гола. Участва и в Европейското първенство през 1984-а. Сребърен медалист от Мондиал'86. Носител на КНК /1992/ с Вердер. Отличава се с резултатна игра. Най-силният му мач на Евро'80 е срещу Холандия /3:2/, когато прави хеттрик.




Карл-Хайнц Румениге, един от най-добрите футболисти в историята на западногерманския футбол. Играч с универсални качества: отлична техника и дрибъл, физическа издръжливост, организаторски способности, силен и точен удар. Рядко напуска терена без своя задължителен гол. Открива го треньорът Удо Латек, който не само вижда и оценява таланта му, но го запознава и с тайните на големия футбол. Румениге е роден на 25.09.1955 г. в Липщадт. Играч на Борусия - Липщадт /1963-1974/. На 19-годишна възраст Кале вече е в „отбора на века", както западногерманците наричат по това време Байерн /Мюнхен/. И не без основание - в него играят Бекенбауер, Г. Мюлер, Майер, Шварценбек, Брайтнер, Хьонес, станали световни шампиони само преди няколко месеца. Румениге прави впечатление с вродената си интелигентност. Той се обръща към съиграчите си на „вие" и никога не забравя да постави пред името „хер". С Байерн са свързани и най-големите успехи на Кале - шампион /1980, 1981/ и носител на Купата на Германия /1982, 1984/. В 314 мача в Бундеслигата е вкарал 126 гола, голмайстор през 1980 /26 гола/, 1981 /29 гола/ и 1984 /26 гола/. Носител на КЕШ /1976/ и на Междуконтиненталната купа /1976/. В националния отбор има 95 мача, от които в 51 е с капитанската лента и е отбелязал 45 гола. Дебютира на 06.10.1976 г. срещу Уелс /2:0/, последен мач - финалът срещу Аржентина /2:3/ на Мондиал'86. Избран за футболист на годината на Германия през 1980 г. През 1980 и 1981 г. Румениге е носител на „Златната топка", изравнявайки постижението на своя знаменит съотборник и предшественик Франц Бекенбауер. Участник е в три Световни първенства /1978, 1982, 1986/, европейски шампион /1980/ и два пъти световен шампион. През 1984 г. преминава в Интер /Милано/, където играе три сезона /64 мача и 24 гола/ и претърпява две тежки операции. През 1987 г. заминава на лечение в Швейцария и подписва договор със Сервет. Там Румениге завършва спортната си кариера.

Източник: Енциклопедия "Шампиони", издание на БТА от 2000 г