В Седмото европейско първенство участват отборите на 32 страни, разпределени в седем квалификационни групи. Франция като домакин на финалите се класира по право. Във финалния турнир /от 12 до 27 юни/ са изиграни 15 мача. Осемте отбора финалисти са разделени в две групи /по четири/. Заелите първите две места в групите се класират за полуфиналите. Победителите в полуфиналите играят на финала, а мач за трето място няма.

ФИНАЛЕН ТУРНИР

ПЪРВА ГРУПА
12 юни 1984 г. в Париж - Франция - Дания 1:0
13 юни 1984 г. в Ланс - Белгия - Югославия 2:0
16 юни 1984 г. в Нант - франция - Белгия 5:0
16 юни 1984 г. в Лион - Дания - Югославия 5:0
19 юни 1984 г. в Сент Етиен - Франция - Югославия 3:2
19 юни 1984 г. в Страсбург - Дания - Белгия 3:2

Крайно класиране
1. Франция – 6 т.
2. Дания - 4 т.
3. Белгия - 2 т.
4. Югославия - 0 т.

ВТОРА ГРУПА
14 юни 1984 г. в Страсбург - ФРГ - Португалия 0:0
14 юни 1984 г. в Сент Етиен - Румъния - Испания 1:1
17 юни 1984 г. в Ланс - ФРГ - Румъния 2:1
17 юни 1984 г. в Марсилия - Португалия - Испания 1:1
20 юни 1984 г. в Париж - Испания - ФРГ 1:0
20 юни 1984 г. в Нант - Португалия - Румъния 1:0

Крайно класиране
1. Испания - 4 т
2. Португалия - 4 т
3. ФРГ - 3 т
4. Румъния - 1 т

ПОЛУФИНАЛИ
23 юни 1984 г. в Марсилия - Франция - Португалия 3:2 след продължения /1:1 /
24 юни 1984 г. в Лион - Испания - Дания 1:1 - след продължения /2:2/ и дузпи 5:4

ФИНАЛ
27 юни 1984 г. в Париж - стадион „Парк де Пренс /47 368/ - Франция - Испания 2:0
Главен съдия: Христов /Чехословакия/
Голмайстори: 1:0 Платини /55/, 2:0 Белон /90/
СЪСТАВИ
Франция: Бате, Босис, Льо Ру, Домерг, Батистон /Аморос/, Тигана, Жирес, Платини, Фернандес, Лакомб /Женжини/, Белон.
Испания: Арконада, Галего, Уртиага, Салва /Роберто/, Сеньор, Камачо, Франсиско, Виктор, Алберто /Сарабия/, Караско, Сантиляна.

Голмайстор във финалния турнир: Платини /Франция/ - 9 гола - рекорд на шампионатите.

ЛЕГЕНДИТЕ
Две десетилетия Франция чака да се появи надарен футболист, който да попълни празнината, оставена от славното поколение на Копа, Фонтен, Пиантони. И ето че най-после той изгрява на небосклона. Името му е Мишел Платини. Роден на 21.05.1955 г. в Жоф, едва 17-годишен той вече е професионален играч в Нанси, където е от 1972 до 1979 г. Сетне преминава в един от най-силните френски отбори - Сент Етиен /1979-1982/, и завършва кариерата си в Ювентус - Торино /1982-1987/, където постига и най-големите си клубни успехи. Носител на КЕШ /1985/ и на КНК /1984/. Три пъти е голмайстор в италианското първенство - 1983 /16 гола/, 1984 /20/ и 1985 /18/. Трикратен носител на „Златната топка" за най-добър футболист на Европа /1983, 1984, 1985/. Подобни постижения имат още холандците Йохан Кройф и Марко ван Бастен, но само на Платини това се удава в три поредни години. Футболист № 1 на Франция през 1977, 1984 и 1985 г. Участник в три Световни първенства /1978, 1982, 1986/ и европейски шампион /1984/.
Малцина са футболистите, които могат да се похвалят с толкова успехи. Футболният Наполеон е причисляван към най-добрите в света - с отлична техника, маневрен и ловък в дрибъла, физически стабилен, с отличен поглед върху играта и точен в стрелбата - особено от разстояние. Майстор при изпълнение на свободни удари през „стена". Треньорът му в националния отбор Мишел Идалго казва: „На нас никога не са ни липсвали индивидуални изпълнители. Но Платини е играчът, който е способен да обедини усилията на всички и да им придаде завършен вид. Той е най-ярката индивидуалност в отбора и си остава най-ярката личност във френския футбол от времето на Раймон Копа до днес."

С не по-малка заслуга за европейската шампионска титла на Франция е играчът с неизчерпаема енергия Жан Тигана. Роден е в Мали през 1955 г. Играч на Реал-Бамако, Мали /1971-1975/, Тулон-Франция /1975-1978/, Олимпик-Лион /1978-1981/, Бордо /1981-1985/, Лече-Италия и Олимпик-Марсилия. В националния отбор има 50 участия. Участник в две Световни първенства /1982 и 1986/ и европейски шампион /1984/. Утвърждава се сред френския футболен елит към 25-годишната си възраст. Сред най-добрите свръзки в Европа през 80-те години. Играе защитно и нападателно на голям периметър, притежава отлична техника и бързина. През 1991 г. Олимпик /Марсилия/ губи финала за КЕШ и това предопределя решението му да се откаже от футбола.

Със своите 163 см Ален Жирес бе най-ниският, но и най-борбеният играч на Евро'84. След всеки мач в изказванията на коментаторите, на състезателите и на треньорите от останалите отбори бе не само Платини, но и няколко негови съотборници: Тигана, Женжини, Бате, Белон и най-вече Жирес - малкият голям играч... Ръстът му, маниерът му на игра карат пo-възрастните да си спомнят за един друг също толкова дребен футболист, но с голямо умение и с голямо сърце - за знаменития Раймон Копа. Жижи, както запалянковците наричат Ален Жирес, си остава една от ярките фигури в историята на френския футбол.
Интересна е кариерата на този голям футболист. На първо място прави впечатление верността му към клубния му отбор Бордо, от чиито юношески редици излиза и където неизменно играе от 1962 до 1986 г. Макар и с дългогодишен професионален стаж, в период от 8 години Жирез играе само 13 мача в националния отбор. Вероятно е пренебрегван заради ниския си ръст? Но на Мондиал'82 това не му пречи да отбележи един от най-ефектните голове с глава - срещу Северна Ирландия, когато пред него стоят няколко снажни защитници. Както Платини и съиграчите си, Жирес се отличава на Евро'84 с интелигентност, с бърза мисъл, с вкус към импровизацията и с реализаторски качества. Показаното от него бе израз на колективността в съвременния футбол, без която и най-блестящата индивидуалност не може да се прояви. А това е най-важният извод от Евро'84.

Пребен Елкер е един от най-добрите нападатели на Евро'84. Избран за футболист № 1 на Дания за 1984 и 1985 г. В Европа е № 3 /1984/ и № 2 /1985/. Едър, мощен, пробивен, трудно удържим, с отлично владеене на топката, непрекъснато в движение и в борба за първа топка, той често пренебрегва колективната игра и се увлича в солови акции, иска сам да отбелязва голове. Русокосият снажен датчанин е откритие на Хенес Вайсвалер - забележителен футболен специалист и педагог, който го вижда в юношески турнир на УЕФА и му предлага договор с Кьолн, откъдето Пребен започва пътя си в големия футбол. През 1978-а преминава в Локерен /Белгия/, в който играе над 200 мача в седем сезона и бележи 124 гола. Завършва кариерата си като футболист във Верона /Италия/, като през 1985 г. е в основата на успеха на футболистите от града на Ромео и Жулиета, спечелили скудетото /шампионската титла в Италия/.

Веднъж попитали Хосе Сантамария - бивш треньор на испанския национален отбор по футбол, ако има една „звезда", на кой пост би желал да бъде тя. Той отговорил без колебание: „На вратата! Защото добрият вратар е половин отбор!..." Дълги години испанският футбол живее със спомените за неповторимия си вратар Рикардо Самора. И ето че изведнъж на преден план излиза Луис Арконада, вратарят на баския отбор Реал Сосиедад /Сан Себастиан/. Дебют на голямата футболна сцена той прави в Европейското първенство в Италия през 1980 г. и дори засенчва вратари като Дино Дзоф, Жан-Мари Пфаф, Питър Шилтън. Но високата си класа показва най-вече на Евро'84, допринасяйки много за спечелването на среброто от Ла Фурия Еспаньола. Арконада притежава съвършени качества на вратар. Пленява с невероятната си пъргавина и светкавичен рефлекс. Със своите 180 см и 80 кг той не само „пълни" вратата, но често играе и като защитник в наказателното поле и извън него. Но има и нещо друго - вярното му чувство да предугажда ходовете на нападателите. В Сан Себастиан не произнасят името му, а приятелски го наричат „котката". През 1981 и 1982 г. Реал Сосиедад става шампион на Испания, изпреварвайки богатите клубове от Мадрид и от Барселона, и Арконада е също с немалка заслуга за това. Има 64 участия в националния отбор и над 350 мача в лигата. Участник в Световно първенство /1982/.

Източник: Енциклопедия "Шампиони", издание на БТА от 2000 г