В Осмото европейско първенство участват отборите на 32 страни, разпределени в седем квалификационни групи. Като домакин на финалния турнир /от 10 до 25 юни/ ФРГ се класира директно за него. Останалите участници в заключителната фаза са съставите на Испания, Италия, СССР, Англия, Холандия, Дания, Ейре. Отборите са разпределени в две групи. Заелите първите две места в групите играят на полуфиналите. Спечелилите в полуфиналните мачове се срещат на финала. Мач за трето място няма.

ФИНАЛЕН ТУРНИР

ПЪРВА ГРУПА
10 юни 1988 г. в Дюселдорф - ФРГ – Италия 1:1
11 юни 1988 г. в Хановер - Испания - Дания 3:2
14 юни 1988 г. в Гелзенкирхен - ФРГ - Дания 2:0
14 юни 1988 г. във Франкфурт - Италия – Испания 1:0
17 юни 1988 г. в Мюнхен - ФРГ - Испания 2:0
17 юни 1988 г. в Кьолн - Италия - Дания 2:0

Крайно класиране
1. ФРГ – 5 т.
2. Италия – 5 т.
3. Испания – 2 т.
4. Дания – 0 т.

ВТОРА ГРУПА
12 юни 1988 г. в Щутгарт - Ейре - Англия 1:0
12 юни 1988 г. в Кьолн - СССР – Холандия 1:0
15 юни 1988 г. в Дюселдорф - Холандия - Англия 3:1
15 юни 1988 г. в Хановер - Ейре - СССР 1:1
18 юни 1988 г. във Франкфурт - СССР - Англия 3:1
18 юни 1988 г. в Гелзенкирхен - Холандия - Ейре 1:0

Крайно класиране
1. СССР – 5 т.
2. Холандия – 4 т.
3. Ейре – 3 т.
4. Англия – 0 т.

ПОЛУФИНАЛИ
21 юни 1988 г. в Хамбург - Холандия - ФРГ 2:1
22 юни 1988 г. в Щутгарт - СССР - Италия 2:0

ФИНАЛ
25 юни 1988 г. В Мюнхен - „Олимпиащадион" /72 308/ - Холандия - СССР 2:0
Главен съдия: Вотро /Франция/
Голмайстори: 1:0 Гулит /33/, 2:0 Ван Бастен /54/
СЪСТАВИ
Холандия: Ван Брьокелен, Ван Аерле, Р. Куман, Рийкард, Мюрен, Ван Тигелен, Ваненбург, Вутерс, Ван Бастен, Гулит, Е. Куман.
СССР: Дасаев, Демяненко, Хидиятулин, Рац, Алейников, Михайличенко, Гоцманов /Балтача/, Литовченко, Заваров, Протасов /Пасулко/, Беланов.

Голмайстор във финалния турнир: Марко ван Бастен /Холандия/ - 5 гола.

ЛЕГЕНДИТЕ
Специалистите са доста затруднени, когато трябва да определят най-добрия футболист на Евро'88. Налага се да избират между Ван Бастен и Рууд Гулит. Едни смятат, че Гулит е най-комплексният играч в света, други залагат на Ван Бастен - класически централен нападател и роден снайперист. Може би най-близо до истината е „генерал" Ринус Микелс, наставникът на „лалетата": „Най-добрият тандем в света е Гулит - Ван Бастен. Или ако искате - Ван Бастен и Гулит." Везните натежават в полза на голмайстора на Евро'88 - Ван Бастен. Роден през 1964 г. в Утрехт. На 17-годишна възраст облича червено-бялата фланелка на знаменития Аякс. Паметна дата за Бастен е 3 април 1982 г. - през второто полувреме на шампионатен мач трябва да смени великия Йохан Кройф - негов кумир от детските му години. От вълнение Марко не може да завърже връзките на обувките си. Всичко е като в приказките - ще играе в официален мач на Аякс. Дебютът му е повече от успешен - бележи красив гол с глава. „Да играеш с Кройф е като изпитание за цигулар, дръзнал да свири с Паганини", казва по детски щастливият Ван Бастен. Младият централен нападател бързо става страшилище за вратарите. С амстердамския тим е трикратен шампион на Холандия, четири пъти е голмайстор, като през 1986 г. е носител на „Златната обувка". Три пъти печели националната купа, а през 1987 г. - КНК.
Президентът на Милан Силвио Берлускони си е поставил амбициозната задача да направи от червено-черните отбора на XXI век. След кратки преговори през 1987 г. медийният бос купува в „пакет" Ван Бастен и Гулит за близо 10 млн. долара. С новия си клуб Марко е три пъти шампион на Италия, два пъти голмайстор, двукратен носител на КЕШ, на Европейската суперкупа и на Междуконтиненталната купа /1989, 1990/. Три пъти е обявен за най-добър футболист на Европа /1988, 1989, 1992/. В националния отбор дебютира през 1983 г. срещу Исландия /3:0/. Талантът му блясва на Евро'88, когато получава всеобщо признание и обира всички отличия. Още се говори за невероятния му гол във финалния мач, когато Ван Бастен стреля от воле в близост до аутлинията. Топката описва парабола и се забива неспасяемо в ъгъла на съветската врата, защищавана от Дасаев. Сензационен гол! Бастен е играч с висок футболен интелект и с безспорен авторитет. Скромен и симпатичен, любимец на зрителите, за разлика от повечето футболни звезди той избягва да се замесва в скандали. Големият брой завоювани отличия, за повечето от които има решаващ принос, дават основание да бъде определян като най-големия футболист на 80-те. Нелепа контузия го лишава от възможността да продължи забележителната си кариера.

Когато се пише за Рууд Гулит, или както го наричат Черното лале, обикновено се започва с екзотичния му вид. Оригиналната прическа „раста", заимствана от някогашните роби в Ямайка, е плод на фантазията на съпругата му Ивон, фризьорка по професия. Мнозина успяват да докарат прическата му, но не могат да достигнат съвършенството на играта му. Къдриците на Рууд се веят като победно знаме на футболното поле.
Рууд е роден през 1962 г. в Амстердам. Майка му е холандка, а баща му суринамец. Започва да играе футбол на осемгодишна възраст в малкия клуб Мербойс, по-късно се присъединява към ДВС Амстердам, а след два сезона подписва договор с втородивизионния Харлем. Името му се появява все по-често в медиите и три години по-късно Фейеноорд го купува за 300 000 долара - астрономическа сума за холандските футболни стандарти. Гулит има щастието да играе рамо до рамо с идола Йохан Кройф. С ротердамския клуб печели първата си шампионска титла през 1984 г. Идва периодът на съзряването му в Айндховен, където играе три сезона и става още два пъти първенец и футболист на годината на Холандия. Носител на „Златната топка" за 1987 г., Гулит привлича интереса на богатите клубове в Европа и още през същата година е купен от Милан. Още в първия мач в новия си клуб той научава девиза - „Победа или смърт!", така характерен за калчото. Целите му крака са в синини, а една от плитките му е откъсната. Но Черното лале бързо се адаптира и става любимец на тифозите на Милан. Още в първия си сезон с росонерите печели шампионската титла, която е увертюрата към изявите му на Евро'88. Там се отличава с фина техника, с отлична игра с глава, с буден ум, с оригинални идеи и с конструктивни пасове. Въпреки че може да играе индивидуално, подчинява майсторството си преди всичко на колектива. Най-големите си клубни успехи постига с Милан - двукратен носител на КЕШ, на Суперкупата и на Междуконтиненталната купа /1989, 1990/.

С не по-малка заслуга за шампионската титла на Холандия е другото Черно лале - Франк Рийкард. Той също е от суринамски произход и е трети в анкетата на „Франс футбол" след останалите членове на миланското трио и на холандския национален отбор - Ван Бастен и Гулит. Конфликт с Кройф /когато Йохан е треньор на Аякс/ става причина той да напусне холандския отбор. Но треньорът на „лалетата" Микелс вярва на чернокожия футболист и го кани за Европейското първенство. Веднага след това Милан го купува на висока цена. Рийкард играе и като централен защитник, и като полузащитник. Много често се включва в атаките и бележи голове. Той е универсален играч, винаги сигурен в действията си, гъвкав, атлетичен и с богата фантазия.

Ринат Дасаев е обявен е за най-добър вратар в света за 1988 г. и е сочен от наблюдателите като достоен заместник на знаменития Лев Яшин. Роден е през 1957 г. в Астрахан /СССР/. Играч на Волгар /1967-1977/, на Спартак /Москва /1978-1988, а след Евро'88 преминава в Севиля /Испания/, футболист №1 на ОНД за 1992 г. Бронзов медалист от Олимпийските игри в Москва /1980/, вицешампион на Европа /1988/, участник на две Световни първенства /1982, 1986/. Качеството, което го отличава от другите вратари, е, че не обича да играе само в очертанията на вратата, а кръстосва из цялото наказателно поле, излиза дори извън него. Умее отлично да командва съотборниците си от защитата. Изумителни са действията му във въздуха. Никога не „боксира" топката, а се стреми да я „залепи" в ръцете си. Когато го питат защо пренебрегва класическия начин на вкарване на топката в игра с крак, той отговаря: „Подаването с крак означава ако не загубена топка, то поне спорна. Ритам я само тогава, когато няма на кого да я хвърля с ръка, а трябва бързо да се освободя от нея."

Източник: Енциклопедия "Шампиони", издание на БТА от 2000 г